Съчинението на Боянка Захариева от шести клас, класирано на второ място в Националното състезание за творческо писане на английски език. Награждаването ще бъде на 22 април в Американския университет в Благоевград. Заедно с Боянка на церемонията ще присъства и г-жа Вержиния Стамболийска – учител по английски език.
Ето и награденото съчинение на английски език:
What do trees think about?
Three hundred years ago I was a vital small seed. Today I am an old frail tree. So big and so weak! Oh, yes! So weak because I can’t move but only stand on my roots. I can’t protect from people who cut my branches for heating wood or furniture, or paper and so on. Perhaps my end is soon. Nobody knows that last tree wish comes true! I have mine – I would like to reborn a person to revenge people who cut my brothers and sisters. My last hour is coming. I fall asleep and die but have the life of a good-looking young man. I don’t forget my mission. My plan is to make an atom bomb to destroy the whole world. One day in the street I meet two homeless children and feel sorry about all the innocent people on the Earth. It is too late because the bomb is going to explode in a minute. I regret and start crying. It is coming, the explosion, few seconds only – five, four, three, two, one … I open my eyes. I am still alive, the sun is shining and the birds are singing in the nests of my branches. Oh, Heavens! It was just a nightmare. I feel so happy, no matter I am still a tree. Now, I would like to be a tree forever, without the legs and the power of men but tree which is more human than many human beings. I know, my mission is just to be a tree – to be home for birds, to give shadow in hot days, to make the air fresh, to listen to the wind blowing my leaves, to laugh when children climb on me…. What a beautiful life I have. I feel no more three hundred years old. I am a newborn happy tree!
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
За какво си мислят дърветата?
Преди 300 години бях едно жизнено мъничко семенце. Днес съм едно старо, крехко дърво. Толкова голямо и толкова слабо! Слабо, защото не мога да се движа, мога само да стоя на корените си. Не мога да се защитя от хората, които секат клоните ми за отопление, хартия и много други неща. Вероятно и краят ми наближава. Но никой не знае, че последното желание на едно дърво се сбъдва! И аз имам своето – бих искало да се преродя в човек, за да отмъстя на хората, които убиха братята и сестрите ми. Последният ми час идва. Заспивам и умирам, но получавам живота на човек. Не забравям мисията си. Планът ми е да направя атомна бомба, с която да разруша целия свят. Един ден на улицата съзирам две бездомни деца и започвам да съжалявам за всички невинни хора по Земята. Твърде късно е, защото бомбата ще избухне след минута. Съжалявам и плача. Ето я. Eксплозията идва. Само няколко секунди още – пет, четири, три, две, едно … Отварям очи. Все още съм живо, слънцето грее и птиците пеят в гнездата по клоните ми. О, Небеса! Било е само кошмар! Толкова съм щастливо! Няма значение, че съм си още дърво. Бих искало да остана дърво завинаги, без краката и властта на хората, но по-човечно от повечето човешки създания. Знам, че мисията ми е да съм дърво – да бъда дом за птиците, да правя сянка в горещите дни, да освежавам въздуха, да слушам как вятърът духа листата ми, да се смея от гъдел, когато децата се катерят по мен… Колко прекрасен е животът ми! Не се чувствам на 300 години. Аз съм едно новородено щастливо дърво!