ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

От средата на 19 век в село Герене (днес Белозем) се основават две училища – едното българо-православно, а другото българо-католическо. Училището е известно като католическо, основано през 1845 година от известен тогавашен първенец и богаташ дядо Михо, без помощта на други. Той отворил училището за своите 3 деца, а по-късно се записали много ученици. За сградата използвали сламена колиба, собственост на дядо Михо. Пръв учител станал даскал Петко от Саран-Бей. Заплатата му била 300 гроша, а условието – да учи децата толкова, колкото той знае. След това трябвало да се търси друг учител. Отначало учениците били около 30, а възрастта им от 12 до 18 години.

След приключване на петата година даскал Петко си заминал. Дядо Михо и двама първенци поканили още няколко състоятелни селяни да съберат пари за построяване на ново общоселско школо. Богаташите отказали, но тримата сами направили училището, което съществувало до 1882 година. На негово място било построено друго, а мястото било подарено от дядо Михо.

Новото училище имало три стаи – една за учителя, за обучение и параклис. За учител бил поканен даскал Ганчо от град Сопот. По същото време, докато съществувало училище в православната махала, жителите на католическата имали свое. Те се преселили тук от с. Калъчлии (днес квартал на Раковски) през 1840 година. Сред преселниците бил и дядо Гено Стойков – Чулака, който знаел да чете и пише на латиница, но използвал български думи. Той научил дъщеря си Пенка да чете и пише, а тя в последствие обучавала свои приятелки в дома си. За една година групата нараснала до около 15 момичета и вече не било възможно обучението да се води в домашни условия. Със съдействието на заможни хора била отделена една стая в църквата за училище. Учело се само в неделя и празнични дни, в продължение на 1-2 часа. Обучението по латиница е било основно в продължение на почти 15 години.

През 1881 година за учител бил назначен Ченко Керин от с. Калъкчии, който започнал да преподава и българската азбука. Училището се посещавало от около 40 момчета и момичета. През 1883 година построили нова сграда за училище, а пет години по-късно още една в двора на църквата. Учениците вече били много и били разделени на две групи – момичета в едната сграда, момчета в другата.

В продължение на няколко години раздаването на свидетелства е ставало на 11 май след изпит. По-късно започват да присъстват и хора от селото. По време на Балканската война учителят е мобилизиран, училището –  затворено. През 1921 година започва строежът на новата сграда на основното училище, завършил през 1924 година. Сливат се първоначално и основно училище. През 1928 година силно земетресение събаря втория етаж, засяга първия. Открива се неделно училище за жени. През 1937/38 година няма поправителни изпити, тъй като годишните бележки на всички ученици са повишени с една единица по случай раждането на княз Симеон II.

До 1893 година католическото училище съществувало като частно. През 1894 година е било признато за основно народно, с една главна учителка Клотилда Касабова от с. Герене. Понеже учителката била една, учениците вече се обучавали само в по-новата сграда. Старата била съборена. През 1905 година се извършва ремонт на българското православно училище и за главен учител е назначен Борис Попниколов от село Балджиларе (днес с. Медово), Чирпанско, завършил в Самоковското богословско училище. Той става и главен учител в българо-католическото училище. Борис Попниколов започва да води първата летописна книга на училището от учебната 1905/1906 година. Назначена е съпругата на Борис – Мария Попниколова, завършила Пловдивската девическа гимназия. Околийският инспектор посещава и двете училища. Раздаването на свидетелства ставало на 11 май, след изпит, проведен няколко дни по-рано с участието на делегати от съседните села: Автоево (Шишманци), Бей кьой (Болярино) и Дуванджи (Чалъкови). Училищата съвместно провеждат екскурзии до близки местности с цел опознаване на природата.

След ваканцията на 1945 година в село Белозем е открита гимназия. От град Пловдив се завръщат ученици от ІV, V, VІ клас. Започва изграждането на втори етаж на училищната сграда. Първият директор на гимназията е Петър Конов – висшист, историк от град Хисаря. До 1962 година завършват 10 випуска и се дипломират общо 477 ученици. Директори на гимназията са още:  Г. Янков, Кр. Шишков, Я. Говедаров и А. Пенчев, който продължава да води училището по-нататък като основно. От 1959/60 г. гимназията се трансформира в селскостопански техникум. За първи път се открива занималня, която се посещава от 30 ученици. С участието на ученици и учители се довършва учебната работилница, ученическият стол и се огражда разширената част на училищния двор. Озеленява се училищният парк. От учебната 1988/89 година училището е основно. Развива се богата училищна и извънучилищна дейност. Прави се основен ремонт на ел. инсталацията, залива се железобетонна плоча, асфалтира се училищният двор, игрищата и пистата. От 1990 година централната учебна сграда се отоплява с парна инсталация.

От откриването на гимназията до обявяването на училището отново за средно негови директори са: А. Пенчев, Вл. Касабов, Д. Камбурска, Д. Шентова, И. Колев, М. Георгиева. От 1991 година училището се преименува в СОУ. От 1998 година директор на училището е Йордан Йорданов. От 2011 година директор на училището е Мария Александрова.

През учебната 2013/2014 година в училището се обучават 365 ученици, част от тях са от ромски произход. Училището  разполага с 13 класни стаи, кабинети по музика, биология, химия, два компютърни кабинета, интерактивна зала, физкултурна стая, зала за занимания по интереси. Тъй като ОУ „Гео Милев“ е средищно училище, има пет полуинтернатни групи. Осигурени са условия за две подготвителни групи – за петгодишни и шестгодишни деца.

Училището е известно със своите бели щъркели, които гнездят на покрива му. Според специалисти от сдружение „Зелени Балкани“ през 2005 година в селото има общо 23 двойки щъркели с по 3-4 малки всяка, от тях 17 двойки са на училището. С това през същата година село Белозем е обявено за европейско селище на щъркелите и става първото селище в България, удостоено с тази европейска награда, присъждана дотогава на 8 села в няколко европейски страни. През 2011 година на покрива му има 20 щъркелови двойки.

ЛОГО НА УЧИЛИЩЕТО

LOGO_GeoMILEV_print

ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО