Седмокласничката Станислава Петрова от ОУ „Гео Милев“ в село Белозем, община Раковски, стана победителка в конкурса за есе на тема „Как моето село да стане готино?“.

Организатор на надпреварата е Фондация „Възраждане на българските села“. Децата от Белозем участваха и благодарение на Народно читалище „Просвета 1909“, което ревностно пази българските традиции.

В конкурса се включиха ученици от общо шест села – Белозем, Бързия в община Берковица, Буковец в община Велико Търново, Величково в община Пазарджик, Кубратово в Столична община, както и ученици от Детски дом в село Ново село – Видинско.

В състезанието участваха 20 есета, като големият победител е Станислава на 13 години от Белозем, а на второ място е Ева Тошева на 16 години от село Буковец.

„Как моето село да стане готино?“

Маринка, момиче, с което се запознах миналото лято.

Тя живее в Америка със  семейството си.  Родила се е в щата Флорида. Нейното братче също е родено там. Всяко лято си идват при роднини в България. Така се запознахме с нея, чрез общи познати. Бяхме на балкан в една много красива местност в Родопите. Три дни не се откъснахме една от друга. Разказваше ни за Флорида, а ние й разказвахме за България. Упражнявахме българския и английския език. Не усетихме как минаха  три дни. Не ни се разделяше, затова си направихме група във Фейсбук и продължихме да си пишем. Така и до ден днешен. Тя ни изпращаше снимки от Маями, а аз й разказвах за моето родно село Белозем. Описвахме надълго и  широко къде какво има и сравнявахме родните си места.

Един ден, прочитайки поредното съобщение от Маринка, замрях. Пишеше, че семейството й много  се е впечатлили от това, което им е разказвала за Белозем, и искат тази година, като си дойдат в България, да останат поне за три дни в нашето село. Прочели в интернет, че Белозем е единственото в България село, удостоено с приза ,,Европейско село на белия щъркел“. С красиви паркове и обширни зелени полета, в които се отглежда ориз. Впечатлили са се от провежданите тук фестивали.

Поиска от мен да и изпратя линкове на местата, в които могат да отседнат, за да изберат най- подходящото за тях.

Ами сега!? Какво да й изпратя!? Как да й кажа, че в село с близо  5000 жители няма нито едно място, в което да отседне турист. Замислих се ! Ние живеем  в не малка къща, но и не сме малко хора.  Все пак  бихме могли да освободим едната от стаите за тях. Предложих този вариант на Маринка.

Отговорът беше донякъде очакван от мен. Пишеше ми,че майка й и баща й  няма да се съгласят. Те не били свикнали да гостуват  на хората. Били на мнение, че така ги притесняват. Парите не били проблем.

Бяха много учудени, че няма хотел, пък бил той и семеен или къщи за гости.

Ето ти проблем!!!

На пръв поглед китно село, в което има всичко – природа,   красота,  душевност – и изведнъж няма къде да отседнеш и спокойно да се насладиш на гледките. За някои хора парите не са проблем. Биха дали колкото трябва, за да се чувстват комфортно.

Отговорих на Маринка, че може да намерим  място за отсядане в  близкия до селото гр. Пловдив. Ако те нямат кола, ние ще им осигурим превоз, с който да пътуват до Пловдив, а през целия ден  ще бъдат в Белозем и ние ще ги разхождаме из селото. С този вариант разрешихме създалата се ситуация.

Това ме провокира да се замисля.  Как никой до сега,  не е направил нищо в тази посока!?  Нима е толкова скъпо!? Нима няма възвращаемост една такава инвестиция !?

И колкото повече разсъждавах и разглеждах нещата от всички страни, толкова по-сигурна ставах в своето решение.

Аз бих го направила!

След седми клас ще уча в Националната търговската гимназия в  гр. Пловдив. За 5 години ще се постарая  да изуча всичко за финансите и маркетинга. Ще пресметна всичко. Ще направя изчисления и добър бизнес план. След няколко години, когато  започна да прилагам наученото в работата си, ще инвестирам в  нашето село.

Ще направя комплекс с къщи за почивка и ще ги нарека ,,Щъркеловите къщи“. Ще изглеждат  като гнезда на щъркели. Ще ги разположа на края на селото с панорамна гледка към оризищата, от които щъркелите се хранят. Покривите им ще са обособени като тераси, наподобяващи щъркелови гнезда. Желанието ми е гостите да се наслаждават на изгревите и залезите, да гледат как щъркелите отлитат от гнездата си, търсейки храна за малките си. Удобствата за гостите ще са водещи в щъркеловия комплекс. Към всяка една къщичка ще има на разположение джип за разходка. Съчетанието им с духа на региона ще подсилва още повече усещането за простор и комфорт. Стъпвайки на традицията и осигурявайки съвременни удобства, ще привлека гости от различни поколения и националности.

Ще акцентирам и на добрата кухня в малко кокетно ресторантче в комплекса, където моята баба ще готви традиционни ястия.

Дядо ми познава околностите на селото като дланта на ръката си. Той ще е ГИД-а на разположение на гостите.

Аниматори ще се грижат за забавлението на най-малките, като ги включват в различни опознавателни мисии.

Рекламата, посредством брошури и обяви в сайтове, ще насочва гостите към ,,Щъркеловите къщи”.

Напред във времето ще доразвия идеята. Ще го направя, за да стане моето родно село  Белозем    готино и комфортно място за отдих. И така, всяка година ще има повече и повече  туристи. Гостите няма както до сега да преминават само транзитно, а ще имат възможност да поостанат благодарение на създадените удобства.

Напълно осъзнато, аз – Станислава Петрова – съм готова да претворя идеята си в реалност!

Е…….  ако някой до тогава не ми открадне  идеята!

 

 

 

 

 

 

 

Изготвил: Станислава Петрова-13 г.