Отново е 15 септември. Празнува цяла България: онези, които тепърва ще влязат в училище, и тези, които за пореден път ще прекрачат школския праг, но пораснали с едно лято, копнеещи да видят старите си приятели, да седнат на чиновете, опазили тайните им, да вдишат въздуха на класната стая, натежал от теореми, формули, разкази, дати; от смях и лудории.
Огромно е вълнението на родителите, тъй като тази дата им спомня неповторими трепети, връща ги към най-безгрижните и щастливи дни от живота им, спомня мечтите, идеалите на детството и юношеството, а в детето до себе си те влагат надеждите за прекрасното му бъдеще.
Пред колоните от ученици стоят сега и учителите, притихнали, умилени; изпълнени с мисълта за голямата отговорност на благородното си дело. За тях са огромните пъстроцветни букети, слънчевите усмивки, протегнатите ръце, отворените за обич души. В преподавателите са вперени очите ни, надеждите да ни поведат по тайнствените пътеки на различните науки, да отворят вратите към красивата страна, наречена ИЗКУСТВО.
И пак е 15 септември. Празнуват стари и млади. Народът е казал: ”С наука към сполука!“ Открай време българинът е държал челядта му да се образова, давал е мило и драго за просвещение, осъзнавайки силата на знанието. И до ден-днешен майките спазват традицията да плиснат вода пред детето си, което тръгва към училище, с благословията „НАСЛУКА!”.
ЧЕСТИТА НОВА 2015/2016 УЧЕБНА ГОДИНА!