“В историята на всичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страна на всеки един човек…
И в историята на нашия потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовешкия напредък.
Днес почти всичкият славянски мир празнува деня 11 майя и днес всеки славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методия.
Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред Бога на славянския братски, равнопоставен и свободен съюз.
Като българи и проповедници на свободата, на братството и сближението между славяните, наша длъжност е да видим какво значение има и трябва да има за нас денят, в който ние празнуваме паметта на нашите равноапостолни братя…
11 майя стана празник народен, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.”
Христо Ботев
На 11 май почитаме Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Датата се утвърждава още през Възраждането като значим ден от празничния календар на българите – Ден за преклонение и благоговение пред паметта на Светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата българска азбука – глаголицата. Най-ранни известия за отбелязването на този празник откриваме в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. Пет години по-късно денят е отбелязан в българската църква “Св. Стефан” в Цариград наред със службата за Св. Иван Рилски. Постепенно, както разбираме от страниците на “Цариградски вестник” от 26 април 1858 г., в Пловдив, Стара Загора и други градове по инициатива на местните учители след сутрешната божествена служба са били произнасяни вълнуващи пламенни слова за живота и делото на Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се утвърждава като църковен празник, а след Освобождението се превръща в общоучилищен празник на българските първоучители. През 1892 г. Стоян Михайловски – учител в Мъжката гимназия в гр. Русе, написва “Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи” “Върви, народе възродени!”. В дните преди 11 май 1901 г. учителят по музика в Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков композира музика към добилия вече популярност текст. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г . се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар и така датата 11 май се приема като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а 24 май се утвърждава като Ден на българската просвета и култура.